Коледа не е, когато

Под елхата е пълно

С подаръци.

Коледа не е, когато

Снегът заблести

По празния булевард.

Коледа не е просто онази дата,

Която тихо идва

 И подминава....

И не е да заминеш на почивка,

А да очакваш скърцането

На така липсващия

Куфар по летището.

Коледа не е "Сам вкъщи"

Нито която и да е песен,

А сладката мелодия на детския смях,

Придаващ истинският смисъл.

Коледа не е блясъкът

От коледните лампички,

А пламъкът

 В очите на близките,

Най - скромната

И най - богатата украса

Коледа не е само когато простиш,

Но и когато ти простят

Коледа не е, когато

Правиш снежен човек,

А когато

Човек разтапяш.

И

Не е коледа,

Когато нещо липсва,

Тоест

Някой.

Коледа е, когато

Караш сърцето ми да гори

Дори навън да е студено.

Коледа е, когато

Спомените валят като снежинки 

Над камината

И се топят в усмивките ни.

Коледа е чувството,

Което ме изпълва,

Когато на трапезата е сервирано

Присъствие.

Коледа е, когато

Подаръкът ти

Е да даваш.

Коледа е, когато

Ухае на мандарини

И канела.

Коледа е, когато

Си благодарен,

Че си дочакал

За поредното писмо,

С надеждата да не е последното.

Когато пред прага

Обувките

Се удвоят,

Утроят,

От най - малкия

До най - големия номер.

Коледа е, когато

Утрото е слънчево

Без слънце

И когато

Вечерта е топла

Със семейна обич.

Коледа е да вярваш.

Да обичаш.

Да прощаваш.

Да оценяваш.

И да даваш.

Коледа е чувство,

Допир

И споделена усмивка.

И казват, че Коледа

Е у дома.

И някои желаят да имат

Покрив над главата,

Но по - лошо е

Покрив да имаш,

Но той да лъха

На забрава.

Коледа е, когато

Ръцете са студени,

Но сърцата са топли.

Коледа всъщност

Е всеки сезон,

Стига да си тук.

Деница Дичева,

Цветомира Иванова